Работата на нощта

"И нощта работи, само че тихомълком, за разлика от деня.
Нощта сее, но не жъне, нощта се опитва да си припомни всичко, което денят е забравил;
нощта хем подготвя предстоящия ден, хем стяга възлите на отминалия с пръсти ловки, макар и слепи;
нощта похлупва празненствата на хората с шепа, сякаш пази пламъче на свещ;
нощта събира заблудилите се монахини и ги връща неозлочестени, нощта минава боса по тревата, мокра от роса, без да стъпи на трън или на парче стъкло.
Нощем се надигат приливните вълни, а луната плава като самотен пътешественик по небето, където се спотайват облаковите ивици - подводни рифове, които сами не разбират колко са черни и опасни;
нощем църковните кули лъщят като сковани в лед, а плодовете се крият в тъмата на листата - недостижими за крадци без фенери.
Дали наистина това са птици, стрелнати, без да се блъскат в нищо при своя нощен полет, и дали котка и змия не се бият там, където четири точки сипят в мрака студени зелени искри?
Нощта е черна течност, с която се пълнят всички, докато телата им си почиват, нощта крачи към заранта, а хората спят и сънуват, без да подозират, че са уловени в невидими мрежи подобно на риби и проумяват това чак когато дойде зората с кървясали очи:
тогава нощта застила страната с огромния чаршаф на утрото и се оттегля като прислужница, която гостите не бива да забележат..."

"Замъкът на Въображението и камъните на делника" (Артур Лундквист)