четвъртък, 16 декември 2010 г.
петък, 22 октомври 2010 г.
неделя, 19 септември 2010 г.
Time
"...And you run and you run
To catch up with the sun
But it's sinking
Racing around
To come up behind you again
Sun is the same
In a relative way
But you're older
Shorter of breath
One day closer to death..."
понеделник, 7 юни 2010 г.
Carpe Diem
Robert Herrick. 1591–1674
248. To the Virgins, to make much of Time
GATHER ye rosebuds while ye may,
Old Time is still a-flying:
And this same flower that smiles to-day
To-morrow will be dying.
The glorious lamp of heaven, the sun, 5
The higher he 's a-getting,
The sooner will his race be run,
And nearer he 's to setting.
That age is best which is the first,
When youth and blood are warmer; 10
But being spent, the worse, and worst
Times still succeed the former.
Then be not coy, but use your time,
And while ye may, go marry:
For having lost but once your prime, 15
You may for ever tarry.
248. To the Virgins, to make much of Time
GATHER ye rosebuds while ye may,
Old Time is still a-flying:
And this same flower that smiles to-day
To-morrow will be dying.
The glorious lamp of heaven, the sun, 5
The higher he 's a-getting,
The sooner will his race be run,
And nearer he 's to setting.
That age is best which is the first,
When youth and blood are warmer; 10
But being spent, the worse, and worst
Times still succeed the former.
Then be not coy, but use your time,
And while ye may, go marry:
For having lost but once your prime, 15
You may for ever tarry.
Четирикраката врана
Типаж по "Четирикраката врана", Даниил Хармс
"Имало едно време една четирикрака врана. Собствено, тя имала пет крака, но да се говори за това не си струва.
Ето, веднъж купила си четирикраката врана кафе и мисли: „Ето, купих си аз кафе, а какво да го правя?“
А тук, като за беда, притичва наблизо една лисица. Видяла тя враната и й вика:
- Хей - вика, - ти, врано!
А враната на лисицата вика:
- Ти си врана!
А лисицата на враната вика:
- А ти, врано, си свиня!
Тук враната от обида разсипала кафето. А лисицата избягала. А враната слязла на земята и тръгнала на своите четири, или по-точно, на пет крака в своята шибана къща.
13 февруари 1938"
Много се чудих дали да я направя с четири или пет крака в крайна сметка... Оставих я с четири, заради заглавието, но може и да подлежи на корекции :)
петък, 2 април 2010 г.
Работата на нощта
"И нощта работи, само че тихомълком, за разлика от деня.
Нощта сее, но не жъне, нощта се опитва да си припомни всичко, което денят е забравил;
нощта хем подготвя предстоящия ден, хем стяга възлите на отминалия с пръсти ловки, макар и слепи;
нощта похлупва празненствата на хората с шепа, сякаш пази пламъче на свещ;
нощта събира заблудилите се монахини и ги връща неозлочестени, нощта минава боса по тревата, мокра от роса, без да стъпи на трън или на парче стъкло.
Нощем се надигат приливните вълни, а луната плава като самотен пътешественик по небето, където се спотайват облаковите ивици - подводни рифове, които сами не разбират колко са черни и опасни;
нощем църковните кули лъщят като сковани в лед, а плодовете се крият в тъмата на листата - недостижими за крадци без фенери.
Дали наистина това са птици, стрелнати, без да се блъскат в нищо при своя нощен полет, и дали котка и змия не се бият там, където четири точки сипят в мрака студени зелени искри?
Нощта е черна течност, с която се пълнят всички, докато телата им си почиват, нощта крачи към заранта, а хората спят и сънуват, без да подозират, че са уловени в невидими мрежи подобно на риби и проумяват това чак когато дойде зората с кървясали очи:
тогава нощта застила страната с огромния чаршаф на утрото и се оттегля като прислужница, която гостите не бива да забележат..."
"Замъкът на Въображението и камъните на делника" (Артур Лундквист)
Нощта сее, но не жъне, нощта се опитва да си припомни всичко, което денят е забравил;
нощта хем подготвя предстоящия ден, хем стяга възлите на отминалия с пръсти ловки, макар и слепи;
нощта похлупва празненствата на хората с шепа, сякаш пази пламъче на свещ;
нощта събира заблудилите се монахини и ги връща неозлочестени, нощта минава боса по тревата, мокра от роса, без да стъпи на трън или на парче стъкло.
Нощем се надигат приливните вълни, а луната плава като самотен пътешественик по небето, където се спотайват облаковите ивици - подводни рифове, които сами не разбират колко са черни и опасни;
нощем църковните кули лъщят като сковани в лед, а плодовете се крият в тъмата на листата - недостижими за крадци без фенери.
Дали наистина това са птици, стрелнати, без да се блъскат в нищо при своя нощен полет, и дали котка и змия не се бият там, където четири точки сипят в мрака студени зелени искри?
Нощта е черна течност, с която се пълнят всички, докато телата им си почиват, нощта крачи към заранта, а хората спят и сънуват, без да подозират, че са уловени в невидими мрежи подобно на риби и проумяват това чак когато дойде зората с кървясали очи:
тогава нощта застила страната с огромния чаршаф на утрото и се оттегля като прислужница, която гостите не бива да забележат..."
"Замъкът на Въображението и камъните на делника" (Артур Лундквист)
петък, 12 март 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)